Един телевизионен техник бил повикан в една къща. Но домакинята била толкова красива, че човекът не можел да свали очи от нея. Когато най-после техникът свършил с работата си, домакинята му платила и казала:
– Аз искам да ви помоля за… нещо необичайно. Но трябва да ви помоля да го запазите в тайна!
Техникът бързо се съгласил.
Жената продължила:
– Малко ми е неудобно да говоря за това, но… моят съпруг, иначе е много свестен човек, но… има… физическа слабост. Дори, бих казала, че не може да се справя с някои неща. Исках да ви помоля за това още от мига, в който… ви видях на вратата. Аз съм жена, а вие сте мъж и си помислих, че бихте могли…
Техникът веднага отвърнал:
– Да, да, да…
– Бихте ли преместили този хладилник?
0Коментара
0Споделяния

Реклама

След около 15 години брак мъжът се оплаква на приятел от непоносимата си жена. Накрая въздъхва и казва:
– Реших, ще я удуша.
– Ти си луд – казва приятелят, – ще си вдовец, но в затвора. Направи така, че тя сама да се гътне. Една седмица секс нонстоп. Сутрин, обед и вечер по два пъти. На седмия ден до вечерта ще е мъртва.
Послушал го нещастния съпруг и започнал да изпълнява стриктно плана. Надвечер на шестия ден мъжът лежи на дивана и едва диша от изтощение, а жената простира на балкона и пее. Гледа я той и процежда през зъби:
– Пей, пей, един ден ти остана!
0Коментара
0Споделяния
Казали на мъжа ми:
– Вашата жена изглежда много млада!
Той им отговорил:
– Разбира се, вампирите не стареят!
0Коментара
0Споделяния
– Скъпи, да си боядисам косата червена за лятото?
– Защо?
– Иска ми се да направя нещо необичайно с главата си.
– Тогава прочети книга…
0Коментара
0Споделяния
Пиян мъж прибрал едно коте от улицата и тръгнал за вкъщи. Отваря жена му. Мъжът:
– Тая маймуна я взех от село.
– Каква маймуна? Не виждаш ли че е коте!?
– Ти не се бъркай! Аз на котето говоря.
0Коментара
0Споделяния
Пристигам на оперативка. Всички седим и чакаме шефа. Връхлетява бесен в залата...
- Вашта мамка! Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
- А какво се е случило? За какво става въпрос?
Шефът окончателно озверява:
- Кой беше дежурен вчера в оперативната група?!
Става Къдравият:
- Аз, господин капитан.
Шефът:
- Ходи ли на повикване?!
Къдравият:
- Тъй вярно, господин капитан.
Шефът:
- Покойница ли да вземеш?!
Къдравият:
- Взех я... (гледам го, че става все по-замислен)
Шефът (с ехидност в гласа):
- Е и?!
Къдравият:
- Шефе, ами аз… в моргата я закарах, там имаше само един пазач, сам трябваше да я влача.
(пазачите у нас обикновено са мат пияни).
Шефът:
- Разказвай нататък, лейтенант.
Къдравият:
- Ми, в моргата нямаше място... Пък и не можех горката да я оставя на пода… Сложих я на един стол до пазача, а тя започна да се плъзга… вързах я с един канап, в едната й ръка й сложих паспорта, в другата - постановлението за аутопсия…
В този момент вече всичките ревем от смях.
Шефът:
- Не стига, че пазачът цяла нощ и е разказвал вицове, ами на сутринта пристигнала чистачката, също баба между впрочем… и помолила твоята бабичка да си повдигне краката, а бабката мълчи... Чистачката си помислила, че бабката е заспала и избутала краката й с бърсалката... Чак тогава разбрала, че бабичката е умряла и веднага изгубила съзнание, като падайки закачила документите, които паднали точно върху нея... Пазачите си помислили, че чистачката е покойната, нали документите били върху нея. Натоварили я в количката и я закарали за аутопсия, където я съблекли и я сложили върху масата за аутопсия. В това време дошли студенти от 1 курс на Медицинска академия, на урок по аутопсия, обкръжили чистачката и преподавателят им, канейки се да направи първия разрез, завъртял главата на чистачката, в този момент отворила очи и погледнала. Всички изпаднали в несвяст, дори и преподавателя...
След тези думи настъпи истерия, изскочиха ми сълзи от смях… Ето колко ни е весела работата.
0Коментара
0Споделяния
- Вчера успях да вляза в компютъра на една секретна служба.
- И какво правят?
- Същото като нас - вицове в интернет четат…
0Коментара
0Споделяния
… И така, представете си 2028 г. Обикновено българско жилище.
— Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.
— Така ли? Коя книга?
— Ами, на тоя… Вазов. Под игото.
— Че защо ще я купуваш? Имаме я.
— Супер! В кой файл е?
— Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.
— Пфу! Та тя е на хартия!
— И какво от това? На твоята възраст четох от нея.
— На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!
— Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…
— Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!
— Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?
— Да смъкна безплатно книга?!
— Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.
— Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?
— Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?
— На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?
— А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.
— Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?
— Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…
— Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.
— Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…
— Платих я. Thanks.
— Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.
— Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.
Екранът пъстрееше от мигащи обяви: Дърводелски услуги — Марко и син. Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!. Рекламна служба «Метоха» — моментална известност навсякъде!. Кредити изгодно, ниски лихви. RADA-LESSONS.COM — всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!…
— А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?
— Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.
— Това пък от кой зор?!
— Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща — как я виждаш тая…
— Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?
— Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.
— Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…
— Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…
… След 2 часа:
— Уфф. Привърших я най-сетне.
— Какво? За два часа си изчел Под игото?
— Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.
— Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?
— Кой?!
— Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…
— Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…
— Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!
— Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…
0Коментара
0Споделяния
- А бе, много тъпи вицове има тука!
- `Ми, остри няма да намериш...
0Коментара
0Споделяния
Полицай записва данните на арестуван:
- Женен ли сте?
- Да.
- За кого?
- За жена.
- То е ясно, че е за жена.
- Защо да е ясно? Сестра ми например е женена за мъж.
0Коментара
0Споделяния