Интервю със знаменит учен:
- Кажете, защо решихте да търсите разум в космоса?
- На Земята вече търсих....
Мюнхен. В автобуса двама сирийци си говорят: "В Хановер сме 100 хил., в Мюнхен - 50 хил., в Берлин – 150 хил., скоро в цяла Германия ще бъдем 4 милиона, и ще я превземем!"
На седалката зад тях, възрастна германка се хили ехидно и мърмори: "... абе то и евреите бяха 6 милиона...”
„Аз съм тъпа пу*ка в Мазда, завиваща където си иска, без да си отваря зъркелите, с което предизвиках пътно-транспортно произшествие. Предавам буквално думите на катаджията. Подпис….“
Из протокол на ПТП на КАТ.
Обаждане в президентството:
- Ало, трябва ли ви президент?
- Не.
- Тогава защо го държите?...
Сърби младоженци, непосредствено след сватбата, мъжът казва:
- Жена, я сакам да ти кажувам нешто. Сакам да знаеш, че кога играе Цървена звезда мене ме нема по 3 дена, кога пее Лепа Брена ме нема по 1 ден, кога седнем да пием со приятели ме нема по цела седмица!
Жената казва на свой ред: - Мъжо, срце мое, и я имам да ти казувам нешто: всеки ден в 10.30 я се йебем! Има те, нема те-я се йебем!
Милиардер лови риба в океана и хваща златната рибка. Откачва я от куката и с пренебрежение я хвърля обратно.
- Ама как така?! Традицията повелява три желания! - казала рибката.
Милиардерът с досада:
- Оф, добре, казвай какво искаш.
Училището до нас прилича на парламента:
- Повечето деца ги возят с автомобили, всички са с айфони, храната в стола е евтина и има много дебели момченца...
Настане сутрин, слънце изгрее,
мекици обсипят въздуха пресен
бормашина зашуми, прахосмукачка повее
блокът пее съботна песен!
Петроград. 18-та година. В Путиловския завод идва младеж и моли да го назначат на работа .
- А, какво умеете? - питат го.
- Ами, всичко. Мога да работя на струг, на фреза, шлосерска работа....
- Добре, напишете молба за работа!
- Ама, аз не умея да пиша!!
- Е, нищо, тук зад ъгъла имаме училище. Отидете в него, научете се да пишете и тогава елате. Ще ви назначим на работа.
Минали много години. През 30-те години, в един от щатите на Америка в магазин за бижута, влиза дама придружена от достолепен господин. Тя си избира украшения, продавачът казва цената. Сумата е огромна. Господинът отваря портфейл и започва да вади долари.
Продавачът:
- Господине, не е ли по-лесно да напишете чек?
Джентълменът:
- Ех, ако можех да пиша, сигурно щях да работя в Путиловския завод.
Психиатрично заведение. В стола:
-Аз съм хан Аспарух, дайте ми една порция.
-И за мен една порция, защото съм цар Борис.
-За мен две порции!
-Защо? - пита учудена готвачката.
-Аз съм Кирил и Методий!