Тъщата прави кюфтета в кухнята. Малкото коте отива при нея и си проси месце:
- Мяу, мяу.
Тъщата го подритва с крак:
- Марш!
Котето:
- Мяу, мяу.
Тъщата пак:
- Марш ти казах!
Влиза зетя и тъщата му казва:
- Зетко, виж направила съм ти кюфтета.
Зетя сяда на масата. Котето пак идва:
- Мяу, мяу.
Зетя:
- На ти, коте, хапни си малко.
Котето хапва малко и пада на земята.
- Пак са опитваш да ма отровиш, тъй ли ма? - извикал зетя и забил такова круше на тъщата, че се залепила за стената.
- Yesss!!! Кого ще риташ ти ма? - казало котето с усмивка.

Син води баща си в болницата. В приемната го питат:
– Носите ли си чехли?
– Да!
– А пижама?
– Да!
– А чаршафи?
– И чаршафи и дюшек и възглавница, всичко си носим, ето в тоя голям сак! – отговаря леко изнервено сина
– Добре, добре, а знаете ли какви лекарства обикновено взима баща ви?
– Знам, ето ги в другият сак.
-Чудесно, а кой е този човек в бяло с вас?
– Водя си и лекар, за всеки случай, ако си нямате.

Новините:
- От Европейската комисия затварят 3ти и 4ти блок на кв. Меден Рудник в Бургас.

Американец пристигнал в Йерусалим, за да види Стената на плача, но не знаел как точно се нарича. Качил се на едно такси и казал на шофьора:
- Закарайте ме до мястото, където вие, евреите, плачете, крещите и се държите за главата пред една стена.
Шофьорът го закарал до сградата на данъчната полиция.

Мечо Пух и Прасчо отиват на училище на 15 септември. Там ги карат да напишат съчинение – „Какво правих през лятото“. Прасчо пита:
– Пух, какво да пишем? През цялото лято бяхме напушени, друго не сме правили.
Мечо Пух му казва:
– Прасчо, вместо „пушили“ пиши „чели“. Чели цяло лято звучи добре…
Учителката проверява съчинението на Прасчо:
„Събудих се и започнах да чета. После се измих. Продължих да чета. Преди закуска четох още малко. Закусих. До обяда пак четох. Обядвах. После ми се приспа. Преди да подремна четох още малко. Прочетох книжката. Поспах.
Събудих се и започнах да чета. Дойде Мечо Пух. От далече му личеше, че е чел. Отидохме на балкона. Стоим и четем. Идва Йори и ни пита: „Имате ли нещо за четене?“. Личи му, че е много начетен… зад ухото му стърчи половин буквар.“

Понеделник сутринта. Началникът пита:
- Очите ти са адски червени! Напи ли се снощи?
- Не! Плаках, защото не съм на работа!

Работник се оплаква на техническия ръководител:
- Шефе, лопатата се счупи!
- Няма страшно, бе! Подпри се на багера...

Катаджия спира перничанин:
- Книжка имаш уи?
- Имам!
- Технически преглед минауа уи е коуата?
- ДА!!!
- А защо си без коуан???
- Ееееееееее, стига бе, братле, кой носи коуан върху анцуг?!

Оптимист и психолог. Психологът:
- Представете си, че дядо ви е умрял...
- Е, имам още един.
- Закъснявате за погребението.
- Сядам в колата и... газ.
- Но вие се страхувате от високите скорости.
- Ще изпия бутилка ракия за кураж!
- Ето! Както сте пиян, ви спира полиция...
- Ще се "разберем"...
- Не можете да се "разберете". Спряла ви е полицайка.
- Ще се запозная и ще пофлиртувам.
- Да, ама тя е много грозна!
- Да, ама аз вече съм пиян!!!

Когато бях ученик, си мислех: "С едни и същи малоумници в моя клас по цял ден заедно!". После, с напредване на възрастта, придобих по-широк поглед на живота и осъзнах, че нещата не се ограничават само до моя клас...