Чапай и Петка отишли на реката.
- Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя.
- Добре.
Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили.
На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка:
- Като дойдат белите, ще ми свирнеш!
- Добре.
Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит.
На следващия ден Чапай:
- Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото.
Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува.
Пак дошли белите и казали:
- Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Дъщеря пита майка си (програмистка):
- Мамо, защо ние жените имаме "критични дни"?
- Господ така е направил. (програмистка, ама религиозна…)
- А защо?
- Отишла Ева при него и казала - "Боже, направи така че да можем да правим секс с Адам". А Господ попитал - "Какво е това секс". "Ами как да ти обясня - вкарваш го и започваш да си играеш".
И така, Бог направил жената по технологията "Plug and Play".
- А какво общо има тук месечният цикъл?
- Е, ти виждала ли си "Plug and Play" без бъгове?

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай:
- Скалпел, спирт.
- Форцепс , спирт.
- Спирт, спирт.
- Краставичка…

Син на програмист пита баща си как е прекарал на тържеството с колегите от службата по случай 24 май. Бащата, без да отлепва очи от компютъра, отвръща: Ей сега ще ти начертая.

Двама програмисти си говорят:
- Егати случая… Вчера жената ми звъни по телефона на работата, а модема се обади преди да успея да вдигна слушалката.
- Е, и?
- Ами говориха си половин час…

Професор казва на студентите си:
- Освен че създава компютърни специалисти, нашият университет прави и нещо още по-важно - спасява човешки живот!
- Как така? - питат бъдещите програмисти.
- Ами ако не беше той, вие можеше да се запишете в Медицинския.

Върви един програмист и гледа - жаба. Взима я, а тя му проговаря:
- Виж какво, аз не съм обикновена жаба, а принцеса. Целуни ме и ще се превърна в принцеса!
Програмиста я слага в джоба си и си продължава по пътя. След малко жабата пак:
- Целуни ме и ще стана принцеса!
- Абе за какво ми е на мен принцеса? Виж, говоряща жаба - ей това ме кефи!

Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите.
- Чапаев, този път ни хванаха!
- Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят.
Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят.
След 10 минути Петка се обажда:
- Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам.
- Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат.
След 5 минути:
- Чапаев, пускам се.
- Петка, дръж се още малко.
- Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?

Програмист не се явил на работа, няколко дни. Работата тръгнала да изостава, клиентите започнали да побесняват. Трагедия! Шефът звъни по телефона у програмиста - никой не се обажда.
Накрая решили да отидат и да проверят какво става.
Пристигат, звънят на вратата - никой не отваря. Решили да я разбият. Разбиват я, влизат, викат го по име - никой не отговаря. Накрая чуват шум на течаща вода от банята. Отиват в банята и гледат - програмистът седи във ваната, целия посинял, кожата му се сбръчкала, а в едната му ръка огромна бутилка шампоан. Спрели водата, извадили го, а той не реагира. С труд му разтворили пръстите на ръцете, извадили бутилката с шампоана и четат упътването: "Шампоан за нормална коса. Употреба: Нанесете шампоана на мокра коса. Втрийте го добре в косъма. Изплакнете с топла вода. Повторете още веднъж".

Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля.
- Недей, - отговаря Чапаев - тя е нашето бактериологично оръжие.