Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици.
- А стига бе! - казва му Чапаев - как ги уби?!
- Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово.
- Виж какво Петка - разярил се Чапаев - ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.

Ако един програмист пише една програма за две седмици, то от това изобщо не следва, че двама програмисти ще напишат същата програма за една седмица.
Двама програмисти ще я напишат за месец, а после още един месец ще се оплакват и ще търсят кой е виновен за забавянето.

Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа - Чапай бълва вода. Петка казва:
- Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак.
- Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!

Белите се скрили в една къща и не искат да се предават.
Чапаев заповядва:
- Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.

Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи."
Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка.
Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените.
Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива.
Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива.
И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?".
"Ами качи се на гардероба."
Качва се Чапаев - нищо не се вижда.
"Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо.
"Още, още малко."
Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл:
"Е така може ли да се учи?"

Петка и Чапай карат самолет.
- Петка, уредите?
- Двайсет!
- Какво двайсет, бе?!
- А ти какво "уредите"?

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика:
- Не, не, искам безопасен секс!
Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика:
- Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи:
- Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев:
- Нищо не казва, гада!
- А вие бихте ли го?
- Бихме го.
- А в бъчва с вода давихте ли го?
- Давихме го.
- Хм… Я му дайте да помирише партенките ми.
- Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните.
Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил.
След това Чапай го хвали:
- Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите…
- А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!