Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка бе? - и го съдрали от бой.
На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе? - и пак го съдрали от бой.
Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър - Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър - що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара:
- Ей, Заек! Я дай една цигара!
- С филтър или без филтър? - пита Зайо.
Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали:
- Абе заек, ти що пак си без шапка?

На лисицата страшно и се приискало да спи с мъж. Тръгнала из гората, и срещнала заека.
- Заю, ела ми довечера на гости. Каня те на вечеря.
- Добре - казал заекът, и си отишъл.
Следобяд тръгнал към къщата на лисицата. Стигнал там, и като влязъл, лисицата се била изтегнала на кревата.
- Заю, ела ми вземи най-скъпото - подканила го лисицата.
Заекът помислил, помислил, пък взел телевизора и видеото и хукнал навън. Срещнал го вълкът.
- Къде бягаш бе Зайо? Какво носиш с теб?
Заекът обяснил на вълка всичко.
- Ти си бил голям идиот бе Зайо! Ти не си никакъв мъж!
- А ти като си мъж, вземи пералнята и хладилника!

Прибрал се Кумчо Вълчо вкъщи мъртво пиян и казал на Кума Лиса:
- Курво рижава, с кого пак си спала, че си ми народила прасенца?
А Кума Лиса отговаря:
- Първо - не съм курва, а общителна! Второ - не съм рижава, а светъл махагон! И трето - как няма да ти народя прасенца, като всяка нощ ме ебеш пиян като свиня!

Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ.
Първо отишла при Баба Меца и й казала:
- Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера?
А Баба Меца отговорила:
- Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова... нали се сещаш.
Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал:
- Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест.
И лисицата:
- Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи!
А той:
- Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто.
И лисицата вече крайно изнервена, го попитала:
- Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна?
- Ми боли ма оная работа за твойте въглища!

Една лисица била поканена на парти. Нагласила се и тръгнала. По пътя чула един петел да кукурига. Тя бая се зачудила дали да отиде ама си рекла:
- Е, сега отивам на парти, ще се занимавам с тебе!
И си продължила пътя. След малко пак го чула да кукурига.
- Ей сега идвам при тебе! - рекла лисицата.
След малко от храстите се появил един вълк, облизва се и си говори:
- Ей, хубаво е човек да знае чужди езици!

Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
- Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
- Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
- Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
- Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
- Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
- Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
- Да.
- Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?

Зайо Байо спал и изведнъж някой почукал на вратата му.
- Кой е? - попитал сънено заека.
- Аз съм - отговаря глас отвън.
- А, аз ли съм - си рекъл заека и пак заспал.

Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен.
- Какво става бе, заю?
- Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!!
- Е и кво?
- Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник!
- Чакай да помислим! - казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят.
Седяли, мислили, седяли.... и най-накрая мечокът казал:
- Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!!
Помислил зайо и рекъл:
- Верно, бе! Дай да го направим!!!
Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело.
- Кво стана бе зайо? - попитал мечокът.
- Сичко мина есстра! - фъфлейки казал заекът - Дюфтабанлии не зимат!!!

Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
"Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея."
"Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия...

Един човек седи и си попиива в бара. Пие, мези с риба, пие, мези с риба. По едно време мушнал една риба в джоба. След още прилично количество алкохол, му се припикало. Отива в тоалетната, бърка, но уцелва джоба и изкарва рибата (за която бил забравил). Гледал, чудил се:

- Че си мой - мой си, че миришеш - миришеш, ама този поглед от къде го извади???