-Отче, вчера жена ми е идвала да се изповядва пред теб... Изневерява ли ми? Моля те, кажи ми!
-Не мога! Има тайна на изповедтта, така че - върви си с мир, елене наш!

- Добър ден, искам да запазя круиз за себе си и съпругата ми.
- Разбира се, господине. Какви са изискванията - отделни легла, отделна каюта?
- Отделни кораби!.. Абе направо отделни морета..

Знаете ли защо истинските мъже се возят в големи джипове с тъмни стъкла?
За да не им се виждат сълзите, докато слушат Тони Стораро.

Малко сомалийче говори на свой приятел:
- Егати гладорията е тук в Сомалия. А разправят, че в България, децата ги водят от училище на морето. Там на плажа им дават да ядат сандвичи и всякакви други вкусотии. Направо ми писна тук и ще плувам към България.
Тръгва той с плуване. Минава Червено море и губи 4 килограма от теглото си, след това преплува Суецкия канал и губи още 2 килограма, пресича Средиземно море и тн. Цялото плуване му отнема 10 килограма. Накрая, останал само кожа и кости, изплува на българския бряг и се смесва с децата от едно училище, които са там на лагер.
Идва учителката и пита:
- Деца, има ли някое от вас, което не е яло?
Сомалийчето:
- АЗ! АЗ! АЗ! АЗ!
Учителката:
- Тогава само ти можеш да влизаш, да се къпеш....

Обява: "Загубена е дамска чантичка с пари и документи. Моля, който я намери да я върне срещу прилично възнаграждение.P.S. Може и срещу неприлично!"

Философ, физик, математик и програмист пътуват в едно купе. Виждат през прозореца няколко крави. Философът възкликва:
- Я, всички крави са кафяви!
Физикът отговорил:
- Не сте съвсем прав. По-правилно е да се каже, че всички крави от това стадо са кафяви.
Математикът се намесил:
- И вие не сте съвсем прав. Още по-правилно е да се каже, че всички крави от тази част на стадото, която виждаме, са кафяви!
Програмистът се прозял и небрежно измърморил:
- Никой не е съвсем прав. Всички крави от тази част на стадото, която виждаме, са кафяви откъм видимата им страна!

Моше се прибира вкъщи рано сутринта! Отваря вратата и нещо тежко го удря по главата. Когато се свестява, вижда че Сара е приседнала до него и нарежда:
-Моше, Моше....! Как забравих, че си нощна смяна на работа.....

Докторе, – казва млад мъж, който лежи на кушетката в кабинета на лекар. – Длъжен сте да ми помогнете! Всяка нощ сънувам един и същи сън. Лежа си на едно легло и изведнъж – пет красиви жени се мятат върху мен и започват да ме събличат.
Психиатърът:
– И вие какво правите?
– Аз ги блъскам с ръце по-далече от мене…
– Разбирам. Как смятате, че мога да ви помогна?
– Ами, моля ви… Счупете ми ръцете!!!

Само по Великден изразите: "Хайде да се чукаме!", "Дай да ти меся козунаците.", "Пу, аз съм отгоре!" и "Дай сега дупето!" не са свързани с дълги и тягостни пазарлъци и кандърми.

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...