Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.
- Боже мой и тук пълно с евреи - помисли си Щирлиц.

Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:
- Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа - сърдита:
- Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
- Скъпа Наташа…
- Да - трепетно промълвя тя.
- Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
- Ннне… Защо питате, поручик?
- А, нищо - вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. - Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.

Нане отишъл при Вуте, за да му поиска магарето с каруцата да си свърши някаква работа.
Вуте изслушал молбата му, па му рекъл:
- Какво да ти кажа, Нане… Не бих искал да ти ги дам, защото предишния път, като ти ги дадох ти ми ги върна магарето болно и гладно, а каруцата трябваше да я ремонтирам. Но също така не мога и да ти откажа, защото сме дългогодишни приятели и не искам да ми се разсърдиш. Затова, Нане, ще ти отговоря уклончиво - я си еби майката!

Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:
- Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?
Поручикът:
- Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?
Корнетът:
- Но поручик, за това ще да получите плесница!
Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:
- Получавам… А после най-често го начуквам…

Какво е необходимо, за да направите впечатление на една жена:
- говорете й комплименти
- уважавайте я
- ласкайте я
- прегръщайте я
- защитавайте я
- пръскайте пари по нея
- хранете я в ресторанти
- купувайте й това, което иска
- слушайте я
- подкрепяйте я
- идете заради нея до края на света…

Как да направите впечатление на един мъж:
- съблечете се и направете нещо за ядене.

Изпаднала в носталгия, Наташа Ростова романтично пита поручик Ржевски:
- Кажете, поручик, а Вие помните ли своята първа учителка?
- Доколкото помня, Наташа, първа беше една медсестра…

Арменската Червена Шапчица:
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…

По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!

Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите… Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил… И за чий… интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че… дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!

Една вечер млада актриса слязла много развълнувана от сцената и отишла при Александър Дюма-син, за да сподели своето вълнение. Тя му казала:
- Ако обичате, пипнете сърцето ми, за да почувствате как бие?
Изрекла тези думи, хванала ръката на писателя и я поставила на гръдта си, като попитала:
- Как намирате сърцето ми?
Дюма-син веднага отговорил:
- Заоблено, госпожице.