- Скъпи, коя искаш да видиш довечера в спалнята: шавлива медицинска сестра, покорна камериерка или строга учителка?
- Скъпа, ние сме още млади и подобни игри не са ни нужни... След 30-на години може би...
- Скъпи, страхувам се, че след 30-на години в спалнята можеш да очакваш или санитарката кака Пена, или чистачката на входа баба Мара или председателката на учителския синдикат....

- Aло, Иван Петров?
- Да, кажете?
- От НАП се обаждаме. Не сте си платил данъка.
- Как разбрахте?
- Това ни е работата.
- Та кой ви плаща за подобна работа?
- Вие. С данъка си.
- Ъ? Аз ви плащам да ме следите дали ви плащам?
- Точно така.
- Защо да ви плащам тогава?
- Защото в противен случай ще Ви пратим полиция да Ви отведе в затвора!
- Кой им плаща за това?
- Вие. С данъка си.
- Ъ!? Да видим дали правилно съм разбрал – аз ви плащам заплата, за да ме следите дали ви плащам заплата. Плащам и заплата на полицията и на затвора, за да ме приберат, ако не плащам вашата и тяхната заплата?!?!
- Точно така. Това се нарича „държава“. Не можем без нея.
- Искате да кажете, че ВИЕ не можете без нея, тоест без мен, защото аз мога без вас!
- Всички не можем без нея. Всеки си има права и задължения и когато някой не си изпълнява задълженията, друг следи за това. Ето, ние Ви се обадихме, за да си платите данъка. Ако ние не си изпълняваме задълженията, Ваш дълг е да ни се обадите и да изисквате да си ги свършим.
- Ако не следите дали си плащам данъка, тоест дали ви плащам заплатата, аз трябва да изискам от вас да си свършите работата – тоест да ми се обадите да си платя данъка, тоест да ви платя заплатата, за да можете да следите дали ви плащам заплатата?
- Точно така. Така функционира системата.
- Та кой би измислил толкова безумна система?
- Ами всички заедно сме я измислили – Вие, ние, полицаите и затвора. Това се нарича „демокрация“.
- Тоест, ние четиримата сме решили аз да плащам заплатата на вас тримата, за да ме следите и санкционирате, ако не го правя?
- Точно така.
- Но аз съм против това.
- Тези неща ги решаваме заедно – живеем в държава и в демокрация. Ние сме трима. Повече от Вас сме и затова плащай и не мрънкай!..

Наперен младеж в аптека си купува презервативи. Решил да се прави на отворко, наперил се и попитал: - А дали ще ми станат? Аптекарят, стар и "гърмян", кисел заради тежкия ден, го погледнал строго над рамката на очилата си и го посъветвал: - Ако много хлопат, уплътнявай с вестник!