Двама българи просяци в Западна Европа:
– Не мога да разбера, защо всички ти дават на теб и всяка вечер се прибираш с джобове, пълни с пари, а на мен ми оставят много по-малко.
– Я да видя, какво ти пише на картона?
– Ами, ето:
– „Болен съм, безработен, баща на четири деца. Моля, помогнете!“
– Ето тук ти е грешката. Аз прося с надпис:
„Не ми стигат само 10 евро, за да се върна в България.“

Иванчо към възрастен приятел:
— За кого е по-добре да гласувам: за бедните или за богатите кандидати?
— Да се гласува за бедните е кофти. Те нямат нищо, ще дойдат на власт и ще започнат да крадат! Не е добре да се гласува и за богатите. Нашите богаташи натрупаха парите си с кражби, свикнали са да крадат и ще продължат.
— Тогава за кого да гласувам?!
— Ето на това, Иванчо, му се вика свобода на избора!!!

Двама пенсионери се срещат на любимата си пейка в парка и единият пита:
- Пешо, къде беше? Цял месец те нямаше?
- В затвора!
- Че как я докара до там, бе?
- Точно преди месец бях дошъл преди тебе и си седях кротко на пейката и идва едно моме, ама хубаво като капчица и сяда до мен. Придърпах се аз към него - то не мърда! Пуснах му ръка, че като писна:
- Помощ, изнасилиха ме! Като никога ченгетата дойдоха на секундата и ме заловиха.
- И ти какво?
- Какво, какво! Нали знаеш, че не нося на бой и затуй веднага всичко си признах и веднага ме осъдиха.
- Само един месец за изнасилване?!
- Не бе, за фалшиви показания!..