Децата в Иванчовия клас били много добре възпитани и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Веднъж дошъл инспектор и преди часа момчетата от неговия клас се наговорили, ако Иванчо каже някоя глупост, всички демонстративно да напуснат стаята. По време на часа учителката, ги накарала да си прочетат домашната, която била на тема "Моето училище". Иванчо много вдигал ръка и най-накрая учителката му казала да го прочете:
- Зад училището има публичен дом! - изтърсил Иванчо.
Момчетата си взели чантите и тръгнали да излизат и Иванчо извикал:
- Чакайте бе, къде тръгнахте, той още не е отворен!

В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!