Двама пияници си говорят в кръчма:
- Дали през 21 век компютъра ще замести вестника?
- Не.
- Защо?
- С компютър муха можеш ли да убиеш?!

Геймър се връща от командировка и вижда апартамента си празен:
- Ех! Поне да си го бях сейфнал!

В едни далечни (и най-вече приказни) времена, когато рицарите се сражаваха с дракони спасявайки прекрасни принцеси, не съществувала никава техническа поддръжка за потребителите. Мечовете били ковани от ковачи и, ако рицаря оставал жив, след като некачествения меч се счупвал и не можел да отсече главата на дракона, същия се връщал набивал канчето на ковача, убеждавайки го да зареже ковачницата и да я смени с манастир.

Все пак интересно би било, какво би се случило ако всеки ковач поддържаше цял щат обслужващ персонал. Е да се опитаме да си го представим…

- Отдел техническа поддръжка “Merlin, Inc”. С какво мога да ви помогна?
- Вчера си купих Ваш меч…
- Поздравления, Сър, направили сте правилен избор.
- Да ама той не работи.
- Какво искате да кажете с “той не работи”?
- Ми не сече главата на дракона.
- А Вие прочетохте ли инструкцията за експлоатация, Сър?
- Благородния рицар не е длъжен да умее да чете! Hо моя оръженосец ми я прочете два пъти на глас.
- Добре, Сър. А извадил ли сте меча от ножницата?
- Да.
- Сигурен ли сте? Бихте ли проверили, ако обичате.
- Извадил съм го бе пе… извадил съм го!
- Добре, Сър. Сега опитайте дали острието е добре наточено.
- Аууу мам…!
- Не трябваше да го правите с палец, Сър.
- Какъв палец бе да ти го на…? Пробвах с език. Аз така си опитвам и манджите.
- Виждате ли, Сър, меча е устроен малко по иначе, отколкото блюдата, които опитвате на обяд. Под “опитвам” се има в предвид…
- А бе я не ми разправяй врели некипели! НЕ съм длъжен да познавам Вашите технически термини. Аз съм потребител не хардуерен специалист. По добре кажете защто да го е… меча не работи!
- А преди това работеше ли?
- Отде да знам – купих го вчера!
- Добре, Сър. Да сте правили нещо необичайно с него?
- Hе!
- Сигурен ли сте в това?
- Ми сигурен съм, току що го извадих от ножницата.
- Не сте ли се опитвали да го заточвате сам?
- Отде накъде?
- Вие най-добре знаете, Сър. Може би сте се опитвали да вплетете в него ново заклинание?
- Не, ползвам стандартните, коите се доставят заедно с меча!
- Може би е бъг, Сър? Откога не сте си ъпдейтвали светената си вода?
- Вчера си налях последната версия!
- Ясно, Сър. Погледнете моля Ви дали на близо няма неекранирани източници на черна магия? Те могат да създадат смущения в работата на меча.
- А бе какви източници да ти го на… АЗ СЪМ В ПУСТИНЯТА!
- Hе бива да се нервирате, Сър.
- Не се нервирам, по дяволите!
- Тогава защо дишате толкова тежко?
- Защото ме гони дракон бе пе…
- А, значи, дракона е наблизо?
- Да, зад гъ… ми!
- Отлично, Сър. Дайте му слушалката ако обичате.
- А, ако ми отхапе ръката?
- Извинете, Сър, но медицинските проблеми са извън нашата компетентност.
- Следващия път ще си купя меч от “Morgana, Ltd”!
- Е добре, сър. Опишете поне, как изглежда дракона.
- Ми, един такъв жълт… с мустачки…
- Ясно. С това трябваше да започнете, Сър. Това е нелицензиран дракон, китайско менте без дигитален подпис.
- И?
- Прочетете лицензионните условия, Сър. “Merlin , Inc” не гарантира съвместимост с не сертифицирани от Merl.Inc. устройства.
- И сега какво да правя?
- Ами никога не ползвайте занапред евтини, no-name дракони, Сър.
- Абе що си не е…, той ще ме използва както е…! Ааа! Hеееее! Ааааа!..
- Сър? Сър, добре ли сте?.. При всички случаи, компания “Merlin, Inc” Ви благодари за оказаната помощ при усъвършенстването на нейните продукти!

Голям шеф решил, да провери, колко са умни подчинените му.
Отива при секретарката:
- Колко е две по две?
- Искате ли подробен рапорт или така?
- Давай така!
- Четири!
Отива при компютърния специалист:
- Колко е две по две?
Оня пуснал Excel и след пет минути кзва:
- Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен, ще трябва да питам програмиста, той ще помогне!
Отива при счетоводителя:
- 2х2?
- А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196… и… да кажем… 5.659 . Но по-точен отговор мога да дам след две седмици!
Отива при мениджъра по продажбите:
- 2х2?
- А, колко трябва да бъде?
- Ами аз теб питам!
- Ммм… значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел!
Отива при юрист-консулта:
- Колко е две по две?
- Трябва ли да отговоря?
- Да!
- Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3!”

О, Windows!

Три дена храбро инсталирах
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.

Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.

Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най подир,
а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не – ще инсталирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло.

Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари:
- Здравей, Дартанян.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Атос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Портос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, Арамис.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Дартанян.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Атос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Портос.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Здравей, кон на Арамис.
- Здравей, учтиво таралежче.
- Как си, Дартанян?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Атос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Портос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, Арамис?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Дартанян?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Атос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Портос?
- Добре, учтиво таралежче.
- Как си, кон на Арамис?
- Добре, учтиво таралежче.
- Чао, Дартанян.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Атос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Портос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, Арамис.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Дартанян.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Атос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Портос.
- Чао, учтиво таралежче.
- Чао, кон на Арамис.
- Чао, учтиво таралежче.
И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…

Едно куче бяга из пустинята и си мисли:
“Ако не намеря скоро дърво ще се напикая.”

В гората отворили магазин. Още не го отворили, а се натрупала дълга опашка. В тълпата заекът се мъчел да стигне по близо до вратата. Видяла го мечката, избутала го с лапа и укоризнено го погледнала:
- Зайо, я не се предреждай!
- Добре, тогава няма да отворя магазина…

Излиза един прилеп от пещерата си. Блъска се в едно дърво, после във второ, трето… Накрая спира, сваля си слушалките и казва: – Ей, с тоя уокмен ша фана да се утрепа някъде.

Мъж в зоомагазин:
- Имате ли нещо… к’вото и да е, само да е говорещо?
- Да. Говореща стоножка.
Купил я, завел я вкъщи, нахранил я и я попитал:
- Да се разходим?
Мълчание.
- Кажи бе! Да или не?
Мълчание.
- Малко само… до пред блока.
Тишина.
- Гадовеее! Преебахте ме, майка ви да е*а! Това, ако е говорещо, аз съм, аз съм …
- Трай бе, истерик! Обувам се.