Учителката пита Иванчо:
- Кой е коренът на думата кокиче?
- Луковицата, госпожице.
Пинокио се залюбил с Пепеляшка. Ожени ли се. Първата брачна нощ, както си е по реда, изконсумирали брака, но Пепеляшка се оплакала, че много я боляло. Мъжкото достойнство на Пинокио не било добре загладено и много я дрещело. Тогава той отишъл при баща си:
- Тате, Пепеляшка много я болеше снощи. Дай с нещо да си оправя инструмента, че така няма да стане. Не иска да спи повече с мен.
- Ето ти една шкурка и след една седмица ела, да ми кажеш как вървят нещата с булката.
Минал уречения период, но Пинокио никакъв не се вясва при баща си. Джапето се притеснил за сина си и решил да го потърси. Отива в семейното му гнезденце и какво да види: Пепеляшка седнала в кухнята и плаче, та се къса:
- Какво става, Пепеляшке? Какво се е случило? Не помага ли тая шкурка, че толкова се вайкаш?
Пепеляшка била толкова разстроена, че успяла само да посочи спалнята. Бащата отишъл там и пита сърдито:
- Пинокио, какво стана? Как вървят нещата с Пепеляшка?
- Кои неща? - попитал Пинокио с недоумление.
- Е как кои? За секса става дума!
- Че аз нали си имам шкурка...
Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:
- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?
Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:
- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни - и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката - следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Всъщност, именно от тук идва и съмнението ми.
Приказката за Червената шапчица, разказана от филмов критик:
Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район - гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж - Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, е носител на редица черти от общочовешки характер.
Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Майкъл Дъглас). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие.
Въпреки, че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми, като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа.
Един от основните негативни персонажи - Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване: за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала - доброто и злото, тъмната и светла половина на
човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои са само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излетия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма - изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на персонажа, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.
Зоро отива с коня си до къщата на една жена. Като стигнал, слязъл от коня и му казал:
- Аз влизам вътре за... А пък ти ме чакай тука, че ако си дойде мъжът и да скоча веднага!
Влиза Зоро и почва. По едно време се почукало на вратата. Жената станала да отвори, а Зоро скочил от прозореца. Жената отворила и какво да види - Коня на Зоро. А той казал:
- Кажи на Зоро, че ще го чакам тука, че заваля дъжд!
Минава мутра покрай пътен полицай със голяма скорост и си вика:
-Ееееейййй,умръзна ми от тея продавачи на полицейски палки!!!
В училище: - Иванчо, колко е 7 по 12? - Не чувам нищо, господине! - Колко е 7 по 12? - Нищо не мога да чуя оттук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: - Не ме мотай, дай да си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: - Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: - Вярно, от този чин нищо не се чува.
Иванчо пита майка си:
-Защо татко има толкова малко коса на главата?
-Защото мисли много!
-А защо твоята коса е толкова голяма?
На изпит...
Учителя:
-Иване,недей да спиш!
-Аааа,аз не спя!Бавно мигам...
-Иванчо каде загива Цар Симеон
-стрница 45 горе в ъгъла