По улиците на пристанищен град със страшна скорост върви лимузина и спира на пристанището. От нея изскача забързан лорд Фулиг с куфар в ръка и хуква към пристана. От там прави двуметров скок и се приземява на борда на кораба, въздъхва и съобщава на боцмана:
- Успях, слава Богу!
- Нямаше смисъл да бързате, лорд Фулиг,- съобщава му боцмана.- Корабът току що пристига.

Мутра подарил на жена си диамантен пръстен по случай годишнината от сватбата им. Жената недоволно:
- Но, скъпи, нали знаеше, че искам Мерцедес!
- Знаех, но колкото и да търсих не успях да намеря имитация на Мерцедес.

Иванчо кани приятел вкъщи и казва:
- Имаме си ново куче!
Другарчето му:
- Хапе ли?
Иванчо:
- Точно това искам да разбера!

- Гледай, Вуте, Гана толкова е надебеляла, че не може да влезе в полата си!
- Бели ядове, Геле, аз се ядосвам, че не мога да вляза под полата й…

Шерлок Холмс:
- Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван.
- Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод.
- Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.

В час по биологя учителят пита:
- С какво се храни поповото прасе?
Иванчо отговаря:
- Дали е на попа или нашето - все с помия ще се храни.

Една вечер млада актриса слязла много развълнувана от сцената и отишла при Александър Дюма-син, за да сподели своето вълнение. Тя му казала:
- Ако обичате, пипнете сърцето ми, за да почувствате как бие?
Изрекла тези думи, хванала ръката на писателя и я поставила на гръдта си, като попитала:
- Как намирате сърцето ми?
Дюма-син веднага отговорил:
- Заоблено, госпожице.

Скъпи Дядо Коледа,
Ти, вероятно, не си свикнал да получаваш писма по това време на годината (14 януари), но бих искал да изясним някои недоразумения между нас. В началото на миналия месец ти написах писмо, в което помолих за велосипед, ролкови кънки и футболен екип. В течение на цялата година учих като ненормален, имах най-добрите оценки не само в целия клас, а и в цялото училище. Честна дума - никой наоколо не се е държал по-примерно от мен - с родителите, братята ми, съседите, приятелите… Постоянно пазарувах, а два пъти дори помогнах на една старица да премине през пешеходната пътека. Не остана нито една добра постъпка, която да не съм направил… И за чий… интерес ми донесе тая тъпанарска дървена точилка, идиотската цедка и чифт гадни чорапи? За какъв се мислиш, козел нещастен, да ме тормозиш цяла година и накрая да ми стовариш под тъпата елха цяла купчина шибани боклуци. И сякаш нарочно донесе толкова много хубави подаръци на гадния съсед, че той дори не успя да си влезе през вратата с тях. Така че… дори и не си помисляй да се опиташ да си навреш тлъстия задник през моя прозорец! Само да посмееш и ще започна да хвърлям камъни по твоите смешни елени - те ще се разбягат и ще ти се наложи да вървиш пеша по целия си шибан Северен полюс. И всичко заради това, че не ми подари проклетия велосипед! Върви на майната си, Дядо Коледа! Тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, дебел, смрадлив Дядо Коледа!
Завинаги твой, малкият Иванчо!

По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!

Арменската Червена Шапчица:
- Бабо, защо ти е толкова голям носът?
- Я си виж твоя най-напред и тогава ми говори…