Жена се опитала да се качи на автобус, но поличката й била толкова тясна, че не можела да вдигне крака си върху стъпалото. Затова се пресегнала зад себе си, смъкнала ципа малко и отново опитала. Стъпалото пак било прекалено високо. Жената отново се пресегнала зад себе си, спуснала ципа още малко и отново опитала. Полата обаче била прекалено тясна. Решена да хване автобуса, тя отново се пресегнала зад себе си, спуснала ципа малко и за пореден път се
опитала да се качи. В този момент неочаквано усетила, че две ръце я хващат за задника и я повдигат.
Тя гневно се обърнала и погледнала мъжа зад себе си.
- Господине, не ви познавам достатъчно добре, за да се държите по този начин.
Мъжът отговорил:
- И аз не ви познавам достатъчно добре, госпожо, за да ми разкопчавате три пъти ципа!

Младеж отишъл да поплува в едно езеро, но когато стигнал, установил, че е забравил да си вземе банските. Тъй като наоколо нямало никого, решил да влезе във водата гол. След час излязъл на брега и тъкмо се канел да се облече, когато се приближили две възрастни госпожи. Той припряно грабнал една кофичка, скрил интимните си части и облекчено въздъхнал. Но когато старите дами се зазяпали в него, той определено се почувствал неловко.
Едната му казала:
- Знаете ли, аз имам особена дарба. Мога да чета мисли. И се хващам на бас, че мога да прочета вашите.
Младежът презрително изсумтял:
- Значи смятате, че знаете какво си мисля, така ли?
- Да - потвърдила тя. - В момента си мислите, че кофата, която държите, има дъно.

Съпруга събирала стари дрехи за благотворителна разпродажба, когато бръкнала в джоба на един от старите костюми на мъжа си и намерила квитанция от поправка на обувки. Тя я показала на съпруга си.
- Тая квитанция трябва да е отпреди двайсет години - заявил
мъжът й. - Сигурно съм забравил да си взема обувките. Обущарницата още работи, така че ще взема квитанцията и ще видя дали още
ми пазят обувките.
И отишъл в обущарницата. Обущарят му казал:
- Ще бъдат готови в четвъртък.

Слон и мравка прекарали страстна нощ, но на сутринта мравката се събудила и видяла, че слонът е умрял.
- По дяволите - въздъхнала тя. - Само една любовна нощ и сега цял живот ще копая гроб!

Учителката преподавала аритметика в първи клас. Тя казала на малкия Джони:
- Ако ти дам два заека и още два заека и още два заека, колко ще имаш?
- Седем - отвърнал той.
- Не, Джони, не е вярно. Виж, ако ти дам две ябълки и още две ябълки и още две ябълки, колко ще имаш?
- Шест - отвърнало момчето.
- Точно така - потвърдила учителката. - Хайде да опитаме пак. Ако ти дам два заека и още два заека и още два заека, колко ще имаш?
- Седем - казал Джони.
- Седем! - изпъшкала учителката. - Защо?
- Защото вече имам един заек вкъщи!

Момче пита баща си:
- Татко, можеш ли да си напишеш името, без да гледаш?
- Да - отвръща бащата.
- Добре - казва момчето. - Затвори си очите и ми подпиши бележника.

Строителен работник безгрижно вървял по тясна греда високо над улицата. Въпреки че скелето на небостъргача било нестабилно и духал ураганен вятър, той без усилие пазел равновесие и не проявявал никакъв страх.
Когато слязъл долу, един мъж се приближил и му казал:
- Наблюдавах ви и съм впечатлен от вас. Бяхте съвсем спокоен.
Как го постигате?
Работникът отговорил:
- Преди карах училищен автобус, обаче нервите ми не издържаха.

Бил последният ден от срока и малкият Джони нямал търпение да се прибере вкъщи. Учителката съобщила:
- Който пръв отговори вярно на въпросите ми, ще си тръгне по-рано. - Джони потрил ръце.
Първият въпрос гласял:
- Кой е казал „преди четирийсет и седем години"? - Преди Джони да успее да отвори уста, Сузи вдигнала ръка и отговорила:
- Ейбрахам Линкълн.
- Точно така, Сузи - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони се подразнил, че са го изпреварили, но се приготвил за втория въпрос.
- Кой е казал „Имам една мечта"? - Преди Джони да се сети, Кейти вдигнала ръка и отговорила:
- Мартин Лутър Кинг.
- Точно така, Кейти - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече бил ядосан и твърдо решил пръв да отговори на третия въпрос.
- Кой е казал „Не питай какво може да направи родината ти за теб"? - Мери бързо вдигнала ръка и отговорила:
- Джон Кенеди.
- Точно така, Мери - потвърдила учителката. - Можеш да си вървиш.
Джони вече кипял от гняв и когато учителката се обърнала с гръб към него за миг, дал воля на яда си.
- Ще ми се тия кучки да си бяха мълчали! - изсумтял той.
- Кой го каза? - попитала учителката.
- Бил Клинтън - отвърнал Джони. - Сега може ли да си тръгна?

Студент доставял пица в апартамента на един старец.
- Предполагам, че искаш бакшиш? - навъсено попитал старецът.
- Да - отвърнал студентът, - обаче другото момче, което разнася пици, ми каза да не очаквам много от вас. Щял съм да имам късмет, ако ми дадете двайсет и пет цента.
Старецът се обидил.
- Е, за да докажа, че греши, ще ти дам пет долара.
- Благодаря - казал студентът. - Ще ги вложа в сметката си за университета.
- Какво учиш? - попитал старецът.
- Приложна психология.

Професор започва лекции с нов курс и решава да наложи дисциплина. Затова саркастично казва:
- Ако в аудиторията има идиоти, нека се изправят. След няколко секунди един първокурсник става на крака.
- Защо се смятате за идиот? - пита професорът.
- Не се смятам - отвръща студентът. - Но не исках да стърчите съвсем сам!