Как очаквате децата да слушат родителите си? Тарзан живее полугол, Пепеляшка се връща вкъщи в полунощ, Пинокио лъже през цялото време, Аладин е царят на крадците, Батман кара с 320 км/ч, Спящата Красавица е мързелива, а Снежанка живее със 7 момчета.

Е, как тогава..????

Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
"Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си:
- Сакаш ли още нещо, ма?
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...

Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там.
С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка.
Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км.
Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал.
След два часа мъжът звъни на жена си по телефона:
— Котаракът вкъщи ли е?
— Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш?
— Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…

2,30 посреднощ . Катаджия спира за проверка "полско" Фиатче. Отвътре изпадат 17 броя пияни мъже. Катаджията тотално ошашавен, даже отказва да им напише акт.
В замяна му обещават на другия ден да дойдат и пак да се съберат всички 17 човека вътре. Събират се на другия ден .. започват операцията ... 16 влизат .. 17-ят по никакъв начин не се събира ...
Шофьорът му вика :
- Абе,брат .. теб май те нямаше вчера ?
- Мен ли?? А кой ви свири вътре с акордеона, а??

Срещат се трима приятели 15 години след абитуриентския бал и започват да обсъждат живота си. И от дума на дума започнали да говорят за жените си. Първият:
- Моята е страшна, с черни коси, кафяви очи, атлетично тяло...
Вторият:
- Моята е руса, със сини очи, големи гърди, страшна сладурана...
Третият мълчи, другите го подканили:
- Аре бе, кажи нещо и ти за жена ти, похвали я с нещо!
- Абе, нема кво да я хваля, дайте по-добре да ви я покажа.
Тръгнали към тях, стигнали до входната врата и третият се провикнал:
- Пенооооо.
- Кво бе, да слагам ли чувала.
- Нема да те е..а ма, ша та показвам.

Жената обидено към мъжа си:
- Любопитна съм, какво би направил, ако те изоставя и се оженя за друг.
Няма ли да ти е мъчно?
- Защо трябва да ми е мъчно за някакъв си кретен, когото въобще не познавам?

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои - никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как - това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа...

Само по Великден изразите: "Хайде да се чукаме!", "Дай да ти меся козунаците.", "Пу, аз съм отгоре!" и "Дай сега дупето!" не са свързани с дълги и тягостни пазарлъци и кандърми.

Докторе, – казва млад мъж, който лежи на кушетката в кабинета на лекар. – Длъжен сте да ми помогнете! Всяка нощ сънувам един и същи сън. Лежа си на едно легло и изведнъж – пет красиви жени се мятат върху мен и започват да ме събличат.
Психиатърът:
– И вие какво правите?
– Аз ги блъскам с ръце по-далече от мене…
– Разбирам. Как смятате, че мога да ви помогна?
– Ами, моля ви… Счупете ми ръцете!!!

Моше се прибира вкъщи рано сутринта! Отваря вратата и нещо тежко го удря по главата. Когато се свестява, вижда че Сара е приседнала до него и нарежда:
-Моше, Моше....! Как забравих, че си нощна смяна на работа.....